Обвинявам политическата класа в национален нихилизъм

Българската култура е задният двор на съвременното българско общество. Творците на художествени ценности са изправени до стената, тяхната мисия е подценявана ежедневно, с надменност, която погубва основни черти на българския характер. Този процес се развива в последните 20 г. с презумпцията, че всичко останало в нашето общество е по-съществено. Това не е просто грешка на растежа, а беда, чиито поражения тепърва ще се разкриват пред нас. Политиката на прехода нанесе удар на българската духовност, изключвайки постепенно нейното приложно поле от дневния ред на обществения дебат. Всъщност дебат нямаше. За това сме виновни и ние, дейците на българската култура и изкуство, заедно с журналистите и обществените организации, защото мълчахме виновно пред политиците.

Даже т.нар. художествена критика, която освен творческия процес би следвало да анализира и цялостния разпад на обществото, се задоволяваше с терминологична еквилибристика и носеше гордо огърлиците от словесни бисери по тялото си - безполезни за суровото ежедневие на пътя, по който вървяхме.

Началото на 90-те години завари българската култура с бюджет от 340 млн. лв. За 20 г. той се срина до 102 млн. (в съпоставимо съотношение спрямо долара тогава и сега)под ехидните усмивчици на макроикономистите, които многократно доказаха своята интелектуална немощ. Отказът от развитието на културата и духовността в България се вижда всекидневно с просто око - бедност цари в нашето общество, бедност, детерминирана от абсолютния знак на равенство между телевизионните риалити предавания и жалката безпомощност на политическия дебат както в парламента, така и в територията на осакатеното гражданско общество. Обвинявам политическата класа в национален нихилизъм за това, че вече 20 г. не можа да създаде българска културна стратегия. Нашето общество не знае какво иска, няма визия за своето развитие и партийните вождове много ловко подмениха основните свои задачи за изграждане концепцията за модерна България с миража Европейски съюз. Членството в Евросъюза още повече драматизира проблема, който искам ясно да дефинирам - ние не знаем какво искаме да се случи с България не знаем за каква бъдеща България мечтаем, не знаем от какво културно поле се нуждаем, за да просперира страната ни. Как да се развива нашата държава, какво бъдеще очаква нейните граждани, кои са основните приоритети на нашето общество? Без дефинирането на културна стратегия обществото ни не може да си отговори на тези въпроси.

Азбучна истина е, че културата в най-широкия смисъл на тази дума е върхът на обществената пирамида. Най-точно го е определил Николай Бердяев още през 1924 г.: “Не в икономиката и в политиката е смисълът на нашето съществувание, а в културата.” Културата и изкуството са върхът на образованието. Те са осъзнат процес на непрестанно самообразование, развитие на самосъзнанието, аналитичен разрез на битието. Чрез тях човек може да отговори на въпроси, непосилни за науката, непосилни и за религията.

А театърът в частност е мястото, където обеднелият и обезверен българин може да намери мъничко щастие, да открие съмишленици, които го подкрепят и се стараят да отнемат неговото отчаяние. А ако той е паднал на колене, да го изправят и да го възвисят.

Днес българският театър се нуждае от реформа, защото той остана непокътнат от времето на соца и неговата териториална еднаквост на принципа на бившите окръзи е изпразнена от идеология, от смисъл, от качества. Старата система на заплащане, базирана на принципа “екзистенц-минимум” като ниски работни заплати, плюс “екзистенц-максимум” във вид на премии за идеологически “правилни” тези се срина от само себе си. Но остана ниското заплащане на “екзистенц-минимума”. Запази се и просоциалистическата централизация. Няма обвързаност между качеството на труда и неговите резултати. Затова в повечето театри има само заплати, без да има добър театър.

Основното противоречие днес идва от новата икономическа среда, която сблъска свободните пазарни отношения, в които трябва да съществува театърът, и неговата ограничителна бюджетна формула. И от двете имаме по малко, без да сме в състояние да се определим какво точно искаме да постигнем. Хем работим по правилата на пазара и конкуренцията, хем сме в бюджетната рамка. Като добавим и абсурда на системата СЕБРА (за бюджетно електронно разплащане), картината става още по-жалка. Защото на 100 метра по-нататък - в Столична община, този проблем бе решен с идването на Бойко Борисов като кмет. Столичните театри са изцяло на бюджетна издръжка, приходите от билети се разпределят по схема между театъра и общината и служат за стимулиране на дейността. Просто и ясно - и “екзистенц-минимум”, и “екзистенц-максимум”, ако работите добре и имате достатъчно много публика.

Аз съм противник на тезата, че театрите в България са много. Според мен театри може да има навсякъде - и държавни, и общински, и корпоративни, и частни, и самодейни, и задължително независим ъндърграунд. Тук няма и не може да има мяра

Колкото повече, толкова по-добре. Но всяка една трупа, всяка една община трябва да доказва и отстоява съществуването на своя театър ежедневно. Дълбоко погрешно е чиновници в София да решават какъв театър е нужен на гражданите на Силистра, да речем. Това е мисия на местния политически, граждански и творчески елит. Това трябва да е техният избор за начина, по който искат да живеят. Тази свобода трябва да е гарантирана.

Театрите са най-успешната част от дейността на МК - те имат най-много зрители, най-висок процент на възвръщаемост на вложените средства, въпреки че има ясно обособени две групи - подчертано успешни, които разходват половината от бюджета за театър (около 12 млн. лв.), и подчертано вегетиращи, които разходват втората половина от бюджета (също 12 млн. лв.). Но не в закриването на театри е решението, а в преструктурирането.

Главният въпрос сега е Министерството на културата да реши какъв е кръгът на задължителното осигуряване на мрежа на държавните професионални театри. В момента има театри със състав от 11, 14, 23, 32 щатни бройки - пълен абсурд и разхищение на средства. За да е професионален, един театър не може да има под 60 души творчески и обслужващ персонал. Добре, но колко и какви трябва да са тогава театрите? Какви да са параметрите на реформата в театъра?

Моите разсъждения са в подкрепа на тезата, че трябва да има 2 пояса на територията на страната:

- първият е на държавните театри, което означава държавен стандарт при определяне на броя артисти и служители, които гарантират професионален и високохудожествен театър, ситуирани според количество потенциални зрители (градове с голямо население, наличие на университет и съответната общност);

- вторият пояс е на общинските театри в по-малките градове, които работят основно като открити сцени и по координирана програма приемат спектакли от най-добрите държавни институти. А ако съответната община има мъдростта да знае, че регионалната творческа интелигенция е богатство, и има средствата за субсидиране, то тогава нека формира регионалната трупа на своя издръжка.

Задължително трябва да се запази сградният фонд - това е богатство, от което страната ни има нужда. Тук всяко посегателство трябва да се пресича в зародиш и да се защитава всеки театър, без да има значение какъв е неговият статут или ранг.

Задължително трябва да се освободи заплащането на творческия труд, защото твърдата рамка на бюджетните заплати е основна пречка за развитието на театъра днес. Формули има достатъчно много - и твърд щат плюс премия за категория роля, свободно договаряне с граждански договори, системата на творческите агенти, импресарски къщи и т.н.

Ясно трябва да се дефинират задачите, които МК поставя на различните театри, а от тук и формулите за финансиране - кои са изцяло на 100% бюджетна издръжка, кои са на смесено финансиране, кои са на пазарен принцип или чрез фондова подкрепа.

Средствата в държавния бюджет за подкрепа и развитие на културата трябва не да се намаляват, а да се увеличават. Защото така ще се гарантира по-добрият начин на живот на българите - чрез книгата, театъра, операта, киното, изобразителното изкуство.

Неотдавна в едно аналитично предаване на БНТ се води дълга дискусия. След национално гласуване се оказа, че българите смятат за най-важно събитие през ХХ век “българското оперно чудо”. Чувствам се горд! Защото това е най-силната защита в подкрепа за нашата култура и изкуство. Народът ни просто и ясно го определи - просперитетът на България е свързан с развитието на културата и изкуството. Всички, които се противопоставят на тази безхитростна народна истина ги чака забвение. И всички, които работят в защита на духовното ни израстване, ще останат като стожери в историята на България.

Какво ни е нужно, за да оцелеем като нация?
Държавна културна стратегия. Законодателна уредба, закриляща изкуството. Прогресиращо финансиране на културата.Изкуството и в частност театърът са по-добрият начин на живот. Бъдещето на България е свързано с нейното духовно възраждане. Това не е просто задача, това е мисия. Кой ще има смелостта да я поеме? Има ли кой?

Павел Васев, директор на Народния театър

Източник: http://lyutakov.blogspot.com/

С теб или без теб...

..сега... веднага... с теб или без теб!!!!

Кога започна всичко? Кога за пръв път усетих, че да си човек е нужно много повече от едно тяло. Много повече от една скъпа кола, голяма къща и много пари... нужно е много повече от всичко!! Казваха ми, учи сега за да ти е по-лесно после, учи за по-добро бъдеще.. учи, учи... всякаш всичко с учене се оправя..

Образование? Какво по дяволите е това? Никои не ми е обяснил и до ден днешен какво означава тази дума!!! Аз не я разбирам. Не мога да я усазная. Учиш и после си намираш "хубава" работа? И с това си ореждаш живота? Кола, къща, пари... Това ли е щастието? Мисля, че въпросите станаха адски много.... а малко отговори...

Кога започна всичко? Не знам... но сега търся човекът в мен повече от всякога.. и по пътя към себе си, като в някоя приказка, започнах да намирам камъчетата оставени от някого за мен... за да намеря правилната посока. Под първото камъче намерих едно парченце хартия и на него пишеше: спри... обърни се и виж... ПОГЛЕДНИ!

Видях голяма липса на разум, знания, мъдрост, понятия... видях колко малко сам виждал, колко по-голям е светът, колко много моменти съм пропилял... колко много неща... видях как светът се води по чужди нрави... как човешкото във нас променя цялата си ценностна система и умира.. видях колко малко съм се вглеждал в малките неща.. ЗАБЕЛЕЖИ използвам много и малко и пак не искам да кажа това...

Още съм на първото камъче... представиси колко планини има още да премина.. и да ти споделя какво ще видя..

..........

Началото...

Това е първата ми изложба..
Посвещавам я на Румен Дюлев благодарение на когото за прав път усетих и опознах това прекрасно изкуство..

Оства - Шоколад

Дали ще се слееш със мен?
Дали ще се скрием в нощта?
Сладък е всеки момент,
по-сладък от шоколад.
Дали ще се смеем с теб?
Объркан е целия свят.
Сладък е всеки твой ден
пак сладък е целия свят.

Щурците - Среща

"...бях сигурен, че тази песен е на Щурците..."

Нали така Лори??? :)

Фактор - Главната Улица

"Велика група, велики песни, слава на някогашната Българска музика!!!" това е един от коментарите в youtube.com :))

Танцова формация ”Българи” - нова успешна изява във Валенсия

Междукултурните празници в Испания са инициативи, които имат за цел да приобщят имигрантските общности и да се повиши осведомеността за различните култури сред испанското население. Такъв празник бе организиран за пръв път в Олерия – малко градче в южната част на валенсианска област ,където Танцова формация „Българи „ към Асоциация „Балкан”,гр.Хатива участва и спечели овациите на многобройната публика с усмивки,песни,танци и добро настроение.Многобройни бяха гостите,които уважиха събитието –кметът на града - Хулиян Енго Фреснеда,общинските съветници на културата,на социалните дейности и на младежта и туризма.Както на всяка междукултурна ферия и тук имаше представяне на различните нации чрез щандове,на които бяха изложени за дегустация ястия от традиционните кухни, представящи различни националности, живеещи в града участваха различни музикални групи и състави – всичко с идеята,че запознаването с другите култури ни обогатява и сближава.А какво по-добро средство за сближаване от едно голямо българско кръшно хоро?

Танцова формация „Българи” съществува от две години и още с основаването си прие единодушно своето име. В песните и танците на формацията се опитваме да обхванем различни етнографски области на България, в които се крият богатството и красотата на нашия фолклор, съчетавайки българските ритми, колоритните костюми и неповторимата музика, които грабват сърцата на публиката.След всяко участие,чувството,че имаме фолклорно наследство, от което всички се възхищават,че успяваме достойно да представим родината си и да съхраним това богатство,е все по-силно и удовлетворяващо.Как,ако не с гордост трябва да погледнем на факта,че от всички участващи групи, българско хоро пожелаха да танцуват испанци,англичани,украинци и т.н.,въпреки че се представиха различни танцови състави.А от сцената виждахме как българската публика пее с нас народните песни от Странджа и Тракия.

Събитието бе отразено по испанската телевизия, а кмета на града ни благодари развълнувано и ни увери,че непременно ще се срещнем отново.Ние пък искрено благодарим на г-н Гавраилов и г-н Коджабуюклиев,които се грижат за подготовката на музикалния и хореографския материал и всяка седмица отделят безвъзмездно от времето си,за да го има Българското!

Ваня Пенчева