- Добър ден!
- Добър мисля, че беше!
Кажете ми сега как да приема това? Как да почувстам добротата в деня? Как да видя колко добър може да бъде той? О да, става въпрос за онова чувство, което лекичко ни гъделичка всеки път когато решим днес да бъде добър деня. Нима зависи от нас? Нима наистина една усмивка може да прави чудеса? Доста объркано и както винаги неясно....
Струвами се, че добротата е нещо, което няма как да съществува. Тя просто е излишна. Факта, че съществуваме, че сме тук, че мислим и разсъждаваме е достатачен. Едно кафе, една цигара, пет минути на терасата втренчил поглед в небето, една секунда за вдишване и 10 за другото. Съществувам, жив съм! Какъв смисал има деня да бъде добър?
- Добър ден!
- Не! Не ми напомняй за доброто на деня! Просто говори с мен...
