вторник, 21 май 2013 г.

понеделник, 13 май 2013 г.

Молитва за дъжд

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.

Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го нама,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!

http://www.youtube.com/watch?v=3ckxkIDAPhA

петък, 25 май 2012 г.

Чувство за промяна

Iskam promqnata da byde realna,
iskam sys sebe si v mir da ostana.
Iskam, mnogo iskam promqnata da byde realna,
iskam vsichko da byde kakto ne tolkova otdavna.

Chuvstvoto za tazi promqna iskam da zapazq,
daje bez tebe otnovo da ostana.
Kakto v minaloto vreme, minalo i ne chak tolkova,
do tebe chuvstvo za promqna da ostavq.

I vypreki promqnata, sebe si ne moga da ostavq..

неделя, 19 февруари 2012 г.

време

Pink Floyd е съзнателно трептене на въздуха! Те са просто част от тайния процес, един от тайните закони на природата. Доказателство за това е превода на Петя Дубарова. Насладете се! Малко произведения на този свят достигат подобно равновесие между текст и музика. Време е да говорим за времето!!!



Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа.



Автор на стихотворението: Петя Дубарова

петък, 7 октомври 2011 г.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Прогресивен оргазъм!

Загаси светлината. Затвори очи. И се наслади на най-доброто музикално произведение на ХХ в.

сряда, 10 август 2011 г.

Красивото, изящното и празнотата.

Мечтателите са хора с известна доза чар. Въображение пълно с красиви мисли, чувства и летни пеизажи е техния мотор за движение, тяхната сила. Принципно са хора всякакви. Луди животни. Искам да започна тази история с "Имало едно време..", но смятам, че е неуместно - няма никаква връзка с времето.

И така....

Нека за миг си представим, че това, което се случва не е част от ничие време, ни моето, ни вашето ни което и да е било. Главния герой е красотата, но красота без време, нима продължава да бъде красота?
Разбирасе!
Защо не?

Опитах се да си представя за миг какво би било ако времето не съществуваше....

Мисля, че се отклоних от темата... обичам да пиша "че"-та зареди запетаите. (детски комплекси)

Не можете да си представите какво е времето! Следователно никога няма да разберем какво би било ако него го няма в нашите представи за всичко....

Себе си не разбирам.... в това време или просто в тази празнота породена от липсата му..

Да.. красотата може да бъде празна, може да бъде изящно празна...