"Когато бях овчарче" е едно от стихотворенията на Иван Вазов, стихотворение, което научих в детската градина. Реших да кръстя така този блог, защото това стихотворение е може би най-чистият спомен, който имам от България и най-вероятно, също така, причината днес да споделя с вас, скъпи приятели и читатели, своите мисли, интереси и изживявания на български!
Показват се публикациите с етикет Училище. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Училище. Показване на всички публикации
сряда, 2 юни 2010 г.
четвъртък, 25 март 2010 г.
"Карнавал" от Камен Донев
Специални поздравления на Театрално Студио "Ние врабчетата" от Хатива, Испания.
За пореден път учениците от Неделното училище "Св. Иван Рилски" Хатива, Испания доказват интересът си към българската култура. Сверата този път е сцената.... кой знае утре къде ще бъдем, големият екран... :)))
понеделник, 15 март 2010 г.
Ние сме лошите в страшния филм..
Мъжки момчета сме знаем сами, лоши ще бъдем до край.
Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни....
четвъртък, 11 март 2010 г.
За промяната и за нашите деца в Испания...
Само в трудни времена проличава кой какъв е в действителност... - тогава всеки се променя, става всеотдаен ... Това е кратък разказ за идеята група български деца от испания да опознаят Родината си ...Другите измерения на характера ни ...
Дълго мислих къде е най-подходящото място,където бих могла да разкажа и споделя идеята, която успешно осъществяваме с колежките, за дейността ни, която трудно би била осъществима без чужда помощ, без споделеното родолюбие и амбиции, които ни водят…За характера на българина се е писало много, често пъти образът му е олицетворение за меркантилност и дребнавост, предателство даже, но далеч от родина и близки тези черти придобиват други измерения, той може да бъде и друг - наследили сме от дедите си чувството за съхранение на култура, бит, традиции. Благодарение ,на което сме оцелели през вековете. Само в трудни времена проличава кой какъв е в действителност... - тогава всеки се променя, става всеотдаен и ей така, от добри чувства и добро сърце той помага, дарява, става състрадателен ... Публикувах статии,писах на места,които ми се струваха подходящи... След това си казах - нима има специално място да се разказва за това? Защо и "Търговски вестник" да направи достояние на своите почитатели нещо, което е едва в своето начало и се нуждае от подкрепа, разбиране и естествено - от помощ... Имам удоволствието и честта да работя в Първо българско неделно училище "Св. Иван Рилски" - град Хатива, Испания, с един прекрасен колектив. Смея да твърдя,че имаме успехи и те се дължат на това, че всички работим заедно, водени от една и съща цел и амбиции, срещаме подкрепата и разбирането на имигрантите тук...но ни липсва връзката с България... Някои от идеите ни не могат да бъдат осъществени без тази връзка. Още от самото начало се опитахме да намерим пътя към детските сърца, да събудим интереса и любовта им към далечната Родина, която те не познаваха. Искахме да разчупим традиционния начин за запознаване на малките ни и по-големи възпитаници с националното ни богатство: бит, култура, традиции… Всички знаем, че децата се впечатляват от снимки и приказки. Защо да не им се поднесе историята и по друг начин? Опитвамевсичко, за да запалим интереса на децата. А ако след всичко това посегнат и към книжките, за да задоволят интереса си - какво по-хубаво от това… Така се роди идеята за кръжоците ни: вокална група, танцова група, театрално изкуство, приложни изкуства, куклен театър... Как по-добре да разкажеш на едно дете за националното богатство на народа му от това да го накараш да усети тръпката и вълнението от танца, от песента... Истински фурор предизвикват тържествата, посветени на нашите празници. И не само сред нас българите,но и сред испанците. Тези хора,които не познаваха до скоро нашата история, бит и култура, вече с голямо желание търсят и посещават организираните от нас курсове за изучаване на български език. Не мога да пропусна факта,че се радваме на подкрепата и вниманието на консула на Република България във Валенсия г-н Коджабашев, който с всички сили ни съдейства за осъществяване на част от идеите ни и посещава нашите тържества с интерес, а също и на това, че от побратимяването на гр.Хасково и Енгера (където тази година също отвори врати нашето училище) спечелихме подкрепата и на г-н Георги Иванов, кмета на гр.Хасково,който беше така любезен да изпрати като подаръци за училището книги и учебни помагала... И все пак нещо липсва - тръпката от допира до всичко това в собствената им родина...и се роди идеята за посещение в Родината. Много бихме искали да я осъществим, защото бихме могли да им дадем възможността да се докоснат до част от всичко, за което само са чули. Да, всяко лято тези дечица посещават България, но малко от тях имат възможността и щастието да посетят интересни исторически обекти. Родителите с всички сили съдействат за осъществяването и организирането на празниците и идеите ни, но за някои неща и те са безсилни. Надяваме се да се намерят добри и отзивчиви хора, които да откликнат на идеята ни децата да опознаят България, а дори и да не осъществим част от замислите ни, за нас ще остане удоволствието и радостта,че повече хора научиха и разбраха за нас... Автор Нели Гочева, учител в българското училище в Испания, nelly.5@abv.bg
Източник: (СОФИЙСКО ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА КАМАРА http://www.scci.bg/)
http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=4378
събота, 6 март 2010 г.
Ах, младеж прекрасна, ах, лудост опасна... :)
Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски”, Хатива, Испания.
***
Пробудените им мозъци врят и кипят, направо горят. Смелостта им не познава граници, а хормоните летят ли те, летят... Бъдещето си градят, издигат ред по ред, колона след колона.. върху тази нестабилна основа... която учители и родители се опитват да подпират, подържат и засилят!
***
"...от всички хвърлени семенца, дори само едно да не падне на камък, нашето дело ще има смисъл..."
Абонамент за:
Публикации (Atom)



