петък, 7 октомври 2011 г.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Прогресивен оргазъм!

Загаси светлината. Затвори очи. И се наслади на най-доброто музикално произведение на ХХ в.

сряда, 10 август 2011 г.

Красивото, изящното и празнотата.

Мечтателите са хора с известна доза чар. Въображение пълно с красиви мисли, чувства и летни пеизажи е техния мотор за движение, тяхната сила. Принципно са хора всякакви. Луди животни. Искам да започна тази история с "Имало едно време..", но смятам, че е неуместно - няма никаква връзка с времето.

И така....

Нека за миг си представим, че това, което се случва не е част от ничие време, ни моето, ни вашето ни което и да е било. Главния герой е красотата, но красота без време, нима продължава да бъде красота?
Разбирасе!
Защо не?

Опитах се да си представя за миг какво би било ако времето не съществуваше....

Мисля, че се отклоних от темата... обичам да пиша "че"-та зареди запетаите. (детски комплекси)

Не можете да си представите какво е времето! Следователно никога няма да разберем какво би било ако него го няма в нашите представи за всичко....

Себе си не разбирам.... в това време или просто в тази празнота породена от липсата му..

Да.. красотата може да бъде празна, може да бъде изящно празна...


неделя, 6 март 2011 г.

Екзистенциализъм

- Добър ден!
- Добър мисля, че беше!

Кажете ми сега как да приема това? Как да почувстам добротата в деня? Как да видя колко добър може да бъде той? О да, става въпрос за онова чувство, което лекичко ни гъделичка всеки път когато решим днес да бъде добър деня. Нима зависи от нас? Нима наистина една усмивка може да прави чудеса? Доста объркано и както винаги неясно....
Струвами се, че добротата е нещо, което няма как да съществува. Тя просто е излишна. Факта, че съществуваме, че сме тук, че мислим и разсъждаваме е достатачен. Едно кафе, една цигара, пет минути на терасата втренчил поглед в небето, една секунда за вдишване и 10 за другото. Съществувам, жив съм! Какъв смисал има деня да бъде добър?

- Добър ден!
- Не! Не ми напомняй за доброто на деня! Просто говори с мен...

събота, 1 януари 2011 г.

01-01-11



Понякога в дни като тези поглеждам назад и сърцето ми лудо затуптява. Гледам, взирам се, оглеждам, отново гледам, взирам се, оглеждам и всеки път си давам сметка, че не бих променил нищо. Изпълваш всичко около мен по толкоз необичаен начин, че на където и да погледна, каквото и да почуствам, на където и да отида.. винаги виждам, чувствам и идвам при теб. Любовта ти е светлината, която винаги ме събужда, тази светлина, която ме гали всяка сутрин. А твоите целувки, ах твойте целувки.. колко нежно ме омагьосват. А какво да кажа за топлите ти прегръдки, каквото и да кажа няма да бъде това, което ме карат да чуствам..........

Миличка.. просто много те обичам!

Много..

Snow Patrol - Chasing Cars