- Добър ден!
- Добър мисля, че беше!
Кажете ми сега как да приема това? Как да почувстам добротата в деня? Как да видя колко добър може да бъде той? О да, става въпрос за онова чувство, което лекичко ни гъделичка всеки път когато решим днес да бъде добър деня. Нима зависи от нас? Нима наистина една усмивка може да прави чудеса? Доста объркано и както винаги неясно....
Струвами се, че добротата е нещо, което няма как да съществува. Тя просто е излишна. Факта, че съществуваме, че сме тук, че мислим и разсъждаваме е достатачен. Едно кафе, една цигара, пет минути на терасата втренчил поглед в небето, една секунда за вдишване и 10 за другото. Съществувам, жив съм! Какъв смисал има деня да бъде добър?
- Добър ден!
- Не! Не ми напомняй за доброто на деня! Просто говори с мен...
-Добър ден!
ОтговорИзтриване-Добър да бъде!
Стар български поздрав. Смисълът да ти бъде добър денят е да се насладиш на съществуването си. Не съществуването ти опрееля дните, а дните него. Добър може да ти го направи нещо малко, което пропускаш всяка сутрин, докато се вглеждаш в небето.
Прекрасен ден можеш да имаш всеки ден. Изпий една чаша чай за разнообразие, полежи 10 минути повече, подскачай без причина, преброй колко хора има на улицата, поздрави някого без причина...
Можеш сам да си го направиш добър! ;-)
ОтговорИзтриванеА е още по-сладко, когато нещо ти го направи добър изненадващо и без да си очаквал! ^^
Не става въпрос за позитивизъм нито пък за нещо друго свързано с доброто и злото. Говорех за нужда, за смисъл в нещо в което се опитвам да вярвам, да вярвам без да допусна всички възможни последици.. деня не може да бъде добър от тази гледна точка, добротата като идея е само мираж.
ОтговорИзтриване"Пожелавам ти здраве, щастие, късмет..." същите простащтини... къде са границите на човешката психика, къде е краят на чувствата, къде е началото на екзистенциализмът...
Твоя субективизъм в очевАдния екзистенциалзъм, Вал, ме хвърли в дълбоки размисли, които не са много полезни за възраста ми :), но ме провокира да споделя мнението си по въпроса, който странно защо толкова те е разтревожил? Ако приемем, че доброто не съществува, трябва да се опрем на една абсолютна истина, от която да следват всички други, а именно - "Мисля, следователно съществувам". Но субективността в случая не е строго индивидуална, Не открива ли човек себе си именно в другите? Ако срещнеш лош човек, може изненадващо откритие да те представи в най-добрата ти светлина..т.е. "човекът, постигнал себе си пряко чрез мисъл, открива и всички други като условие на собственото си съществуване" ДОБРОТАТА ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА, КОЛКОТО И ТРИВИАЛНО ДА ЗВУЧИ, КОЛКОТО И ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО ДА Е ТОВА ТВЪРДЕНИЕ...понякога трябва просто да се усмихнеш...:)
ОтговорИзтриване