На тях дължа честа да съществувам!
Благодаря за всичко мамо и тате...
"Когато бях овчарче" е едно от стихотворенията на Иван Вазов, стихотворение, което научих в детската градина. Реших да кръстя така този блог, защото това стихотворение е може би най-чистият спомен, който имам от България и най-вероятно, също така, причината днес да споделя с вас, скъпи приятели и читатели, своите мисли, интереси и изживявания на български!
Сънувам ли- мечтая.
В съня ми- прозорец, а в него светлина
Рисувам ли- чертая
В мислите ми- новата дъга,
размити акварелни сенки в синята боя
Цветни, весели петна.
Съществувам ли- нехая
аз за чуждите блага
То-моето, го имам: прекрасна, уникална и сама.
Автор: lenival