Мечтателите са хора с известна доза чар. Въображение пълно с красиви мисли, чувства и летни пеизажи е техния мотор за движение, тяхната сила. Принципно са хора всякакви. Луди животни. Искам да започна тази история с "Имало едно време..", но смятам, че е неуместно - няма никаква връзка с времето.
И така....
Нека за миг си представим, че това, което се случва не е част от ничие време, ни моето, ни вашето ни което и да е било. Главния герой е красотата, но красота без време, нима продължава да бъде красота?
Разбирасе!
Защо не?
Опитах се да си представя за миг какво би било ако времето не съществуваше....
Мисля, че се отклоних от темата... обичам да пиша "че"-та зареди запетаите. (детски комплекси)
Не можете да си представите какво е времето! Следователно никога няма да разберем какво би било ако него го няма в нашите представи за всичко....
Себе си не разбирам.... в това време или просто в тази празнота породена от липсата му..
Да.. красотата може да бъде празна, може да бъде изящно празна...
Показват се публикациите с етикет Писма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Писма. Показване на всички публикации
сряда, 10 август 2011 г.
събота, 24 април 2010 г.
С теб или без теб...
..сега... веднага... с теб или без теб!!!!
Кога започна всичко? Кога за пръв път усетих, че да си човек е нужно много повече от едно тяло. Много повече от една скъпа кола, голяма къща и много пари... нужно е много повече от всичко!! Казваха ми, учи сега за да ти е по-лесно после, учи за по-добро бъдеще.. учи, учи... всякаш всичко с учене се оправя..
Образование? Какво по дяволите е това? Никои не ми е обяснил и до ден днешен какво означава тази дума!!! Аз не я разбирам. Не мога да я усазная. Учиш и после си намираш "хубава" работа? И с това си ореждаш живота? Кола, къща, пари... Това ли е щастието? Мисля, че въпросите станаха адски много.... а малко отговори...
Кога започна всичко? Не знам... но сега търся човекът в мен повече от всякога.. и по пътя към себе си, като в някоя приказка, започнах да намирам камъчетата оставени от някого за мен... за да намеря правилната посока. Под първото камъче намерих едно парченце хартия и на него пишеше: спри... обърни се и виж... ПОГЛЕДНИ!
Видях голяма липса на разум, знания, мъдрост, понятия... видях колко малко сам виждал, колко по-голям е светът, колко много моменти съм пропилял... колко много неща... видях как светът се води по чужди нрави... как човешкото във нас променя цялата си ценностна система и умира.. видях колко малко съм се вглеждал в малките неща.. ЗАБЕЛЕЖИ използвам много и малко и пак не искам да кажа това...
Още съм на първото камъче... представиси колко планини има още да премина.. и да ти споделя какво ще видя..
..........
Кога започна всичко? Кога за пръв път усетих, че да си човек е нужно много повече от едно тяло. Много повече от една скъпа кола, голяма къща и много пари... нужно е много повече от всичко!! Казваха ми, учи сега за да ти е по-лесно после, учи за по-добро бъдеще.. учи, учи... всякаш всичко с учене се оправя..
Образование? Какво по дяволите е това? Никои не ми е обяснил и до ден днешен какво означава тази дума!!! Аз не я разбирам. Не мога да я усазная. Учиш и после си намираш "хубава" работа? И с това си ореждаш живота? Кола, къща, пари... Това ли е щастието? Мисля, че въпросите станаха адски много.... а малко отговори...
Кога започна всичко? Не знам... но сега търся човекът в мен повече от всякога.. и по пътя към себе си, като в някоя приказка, започнах да намирам камъчетата оставени от някого за мен... за да намеря правилната посока. Под първото камъче намерих едно парченце хартия и на него пишеше: спри... обърни се и виж... ПОГЛЕДНИ!
Видях голяма липса на разум, знания, мъдрост, понятия... видях колко малко сам виждал, колко по-голям е светът, колко много моменти съм пропилял... колко много неща... видях как светът се води по чужди нрави... как човешкото във нас променя цялата си ценностна система и умира.. видях колко малко съм се вглеждал в малките неща.. ЗАБЕЛЕЖИ използвам много и малко и пак не искам да кажа това...
Още съм на първото камъче... представиси колко планини има още да премина.. и да ти споделя какво ще видя..
..........
понеделник, 8 март 2010 г.
07ми март 2010, Писмо от моите мисли и чуства
04:48 след полунощ...
„Култура... това е думата която може по най-ефикасен начин да опише това което в момента шуми в главата ми. Шум който даже сънят ми залюлява. Шум който бавно, малко по-малко, в музика се преражда. Музика без която вече не мога. Музика която толкоз врати пред мен отваря, ах колко много...”
Не мога точно да ти кажа кога се случи, не помня дата, но беше в началото на тази година. Един скъп и мил човек за мен, ми донесе книга от България. Аз не бях чел книга на български от много време и ако трябва да бъда честен имах желанието да го направя, да докосна родният си език, така както всеки българин го прави. Спомням си, че още след парвите няколко реда почуствах силно впечетление от начина по-който авторът подреждаше думите, начинат по-който описваше мястото в което щеше да се развие случката. Но след още няколко реда тръпки ме побиха... той започна да говори за така наречените „Хъшове”, българите имигранти, които са се борили извън България за свободата на поробеното ни отечество. Не знам защо но Бръчков, един от главните герои, просто ми влезна под кожата. Мисля, че това се дължеше на фактът, че аз самият съм имигрант и до известна степен, затова чуствах произведението на Вазов. Тази книга, по-точно тези няколко първи реда събудиха у мен българският дух, човек както и да го нарека няма да сбъркам. На следващия ден вече знаех къде трябва да отида. Знаех къде мога да напоя тази жадна част от мен. Запатих се право към българското неделно училище в Хатива, за което аз бях чувал, за което аз знаех. По-малкият ми брат посещава същото това училище. В Неделя аз бях там. Готов, без капчица съмнение, приливащ от желание да се втурна в този нов за мен свят. Свят пълен с широки хоризонти и с толкова много нови въпорси. Директорката ми отдели малко време и ми припомни колко важно е българското знание и още повече за тези като мен, далеч от родината си. И след нашият разговор, тя ме покани да вляза в час, която покана аз с удоволствие приех. За мен беше вълшебно, беше нещо което трудно днес мога с думи да опиша, емоцията беше голяма. Още първият час по литература си дадох сметка, че сам попаднал на правилното място. Госпожата говореше а аз не можех да сваля очи от нея, не можех да спра да я слушам, беше ми толкоз интересно, толкова се вълнувах, че единственото кеото мислех е за това колко съм изпуснал, колко много съм оставил от там където съм тръгнал. Благодарение на този скъп и мил човек за мен и на българското неделно училище в Хатива получих отново възможноста да прегърна хубавата част на България, част която ако трябва отново да бъда честен, беше толкова далеч от мен, че започвах да се съмнявам в нейното съществуване. Връщам се на момента в който говорех за шумът в главата ми, за тази нова за мен мелодия. Определено ДА! Културата е моят стимул днес, тя е светлината която ме води. И определено, още веднаш ДА! Българското училище отвори голяма част от всички нови врати които Вазовото произведение така категорично остави пред мен. Врати зад които стои и ме чака културата свята. Прощавай, пускам това писмо без редакция.
„Култура... това е думата която може по най-ефикасен начин да опише това което в момента шуми в главата ми. Шум който даже сънят ми залюлява. Шум който бавно, малко по-малко, в музика се преражда. Музика без която вече не мога. Музика която толкоз врати пред мен отваря, ах колко много...”
Не мога точно да ти кажа кога се случи, не помня дата, но беше в началото на тази година. Един скъп и мил човек за мен, ми донесе книга от България. Аз не бях чел книга на български от много време и ако трябва да бъда честен имах желанието да го направя, да докосна родният си език, така както всеки българин го прави. Спомням си, че още след парвите няколко реда почуствах силно впечетление от начина по-който авторът подреждаше думите, начинат по-който описваше мястото в което щеше да се развие случката. Но след още няколко реда тръпки ме побиха... той започна да говори за така наречените „Хъшове”, българите имигранти, които са се борили извън България за свободата на поробеното ни отечество. Не знам защо но Бръчков, един от главните герои, просто ми влезна под кожата. Мисля, че това се дължеше на фактът, че аз самият съм имигрант и до известна степен, затова чуствах произведението на Вазов. Тази книга, по-точно тези няколко първи реда събудиха у мен българският дух, човек както и да го нарека няма да сбъркам. На следващия ден вече знаех къде трябва да отида. Знаех къде мога да напоя тази жадна част от мен. Запатих се право към българското неделно училище в Хатива, за което аз бях чувал, за което аз знаех. По-малкият ми брат посещава същото това училище. В Неделя аз бях там. Готов, без капчица съмнение, приливащ от желание да се втурна в този нов за мен свят. Свят пълен с широки хоризонти и с толкова много нови въпорси. Директорката ми отдели малко време и ми припомни колко важно е българското знание и още повече за тези като мен, далеч от родината си. И след нашият разговор, тя ме покани да вляза в час, която покана аз с удоволствие приех. За мен беше вълшебно, беше нещо което трудно днес мога с думи да опиша, емоцията беше голяма. Още първият час по литература си дадох сметка, че сам попаднал на правилното място. Госпожата говореше а аз не можех да сваля очи от нея, не можех да спра да я слушам, беше ми толкоз интересно, толкова се вълнувах, че единственото кеото мислех е за това колко съм изпуснал, колко много съм оставил от там където съм тръгнал. Благодарение на този скъп и мил човек за мен и на българското неделно училище в Хатива получих отново възможноста да прегърна хубавата част на България, част която ако трябва отново да бъда честен, беше толкова далеч от мен, че започвах да се съмнявам в нейното съществуване. Връщам се на момента в който говорех за шумът в главата ми, за тази нова за мен мелодия. Определено ДА! Културата е моят стимул днес, тя е светлината която ме води. И определено, още веднаш ДА! Българското училище отвори голяма част от всички нови врати които Вазовото произведение така категорично остави пред мен. Врати зад които стои и ме чака културата свята. Прощавай, пускам това писмо без редакция.
Абонамент за:
Публикации (Atom)