неделя, 28 март 2010 г.
Barcelona
"...bueno hijo, ahora estando en Barcelona por fin te encuentras en Europa. Valencia se queda en España hijo..."(Mi amigo Rafa). Мисля, че тези думи описват най-точно това което почуствах когато бях в този град.. ///... ами сине, сега вече като си в Барселона най-после се намираш в Европа. Валенсиа остава в Испания сине... /// (Моят приятел Рафа).
четвъртък, 25 март 2010 г.
"Карнавал" от Камен Донев
Специални поздравления на Театрално Студио "Ние врабчетата" от Хатива, Испания.
За пореден път учениците от Неделното училище "Св. Иван Рилски" Хатива, Испания доказват интересът си към българската култура. Сверата този път е сцената.... кой знае утре къде ще бъдем, големият екран... :)))
вторник, 23 март 2010 г.
Има днес две момчета...
История за два модерни хъша, приказка за тяхните идеи, песен за тяхният нрав. Алекс и Валери усилено се борят срещу обстоятелствата в които се намират. Борят се ала не виждат, не виждат голямата опасност която се крие зад хълма. Опасност не насилствена, нито физическа..
понеделник, 15 март 2010 г.
Ние сме лошите в страшния филм..
Ние сме лошите в страшният филм тъй пожела си съдбата.Мъжки момчета сме знаем сами, лоши ще бъдем до край.
Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни....
четвъртък, 11 март 2010 г.
За промяната и за нашите деца в Испания...
Само в трудни времена проличава кой какъв е в действителност... - тогава всеки се променя, става всеотдаен ... Това е кратък разказ за идеята група български деца от испания да опознаят Родината си ...Другите измерения на характера ни ...
Дълго мислих къде е най-подходящото място,където бих могла да разкажа и споделя идеята, която успешно осъществяваме с колежките, за дейността ни, която трудно би била осъществима без чужда помощ, без споделеното родолюбие и амбиции, които ни водят…За характера на българина се е писало много, често пъти образът му е олицетворение за меркантилност и дребнавост, предателство даже, но далеч от родина и близки тези черти придобиват други измерения, той може да бъде и друг - наследили сме от дедите си чувството за съхранение на култура, бит, традиции. Благодарение ,на което сме оцелели през вековете. Само в трудни времена проличава кой какъв е в действителност... - тогава всеки се променя, става всеотдаен и ей така, от добри чувства и добро сърце той помага, дарява, става състрадателен ... Публикувах статии,писах на места,които ми се струваха подходящи... След това си казах - нима има специално място да се разказва за това? Защо и "Търговски вестник" да направи достояние на своите почитатели нещо, което е едва в своето начало и се нуждае от подкрепа, разбиране и естествено - от помощ... Имам удоволствието и честта да работя в Първо българско неделно училище "Св. Иван Рилски" - град Хатива, Испания, с един прекрасен колектив. Смея да твърдя,че имаме успехи и те се дължат на това, че всички работим заедно, водени от една и съща цел и амбиции, срещаме подкрепата и разбирането на имигрантите тук...но ни липсва връзката с България... Някои от идеите ни не могат да бъдат осъществени без тази връзка. Още от самото начало се опитахме да намерим пътя към детските сърца, да събудим интереса и любовта им към далечната Родина, която те не познаваха. Искахме да разчупим традиционния начин за запознаване на малките ни и по-големи възпитаници с националното ни богатство: бит, култура, традиции… Всички знаем, че децата се впечатляват от снимки и приказки. Защо да не им се поднесе историята и по друг начин? Опитвамевсичко, за да запалим интереса на децата. А ако след всичко това посегнат и към книжките, за да задоволят интереса си - какво по-хубаво от това… Така се роди идеята за кръжоците ни: вокална група, танцова група, театрално изкуство, приложни изкуства, куклен театър... Как по-добре да разкажеш на едно дете за националното богатство на народа му от това да го накараш да усети тръпката и вълнението от танца, от песента... Истински фурор предизвикват тържествата, посветени на нашите празници. И не само сред нас българите,но и сред испанците. Тези хора,които не познаваха до скоро нашата история, бит и култура, вече с голямо желание търсят и посещават организираните от нас курсове за изучаване на български език. Не мога да пропусна факта,че се радваме на подкрепата и вниманието на консула на Република България във Валенсия г-н Коджабашев, който с всички сили ни съдейства за осъществяване на част от идеите ни и посещава нашите тържества с интерес, а също и на това, че от побратимяването на гр.Хасково и Енгера (където тази година също отвори врати нашето училище) спечелихме подкрепата и на г-н Георги Иванов, кмета на гр.Хасково,който беше така любезен да изпрати като подаръци за училището книги и учебни помагала... И все пак нещо липсва - тръпката от допира до всичко това в собствената им родина...и се роди идеята за посещение в Родината. Много бихме искали да я осъществим, защото бихме могли да им дадем възможността да се докоснат до част от всичко, за което само са чули. Да, всяко лято тези дечица посещават България, но малко от тях имат възможността и щастието да посетят интересни исторически обекти. Родителите с всички сили съдействат за осъществяването и организирането на празниците и идеите ни, но за някои неща и те са безсилни. Надяваме се да се намерят добри и отзивчиви хора, които да откликнат на идеята ни децата да опознаят България, а дори и да не осъществим част от замислите ни, за нас ще остане удоволствието и радостта,че повече хора научиха и разбраха за нас... Автор Нели Гочева, учител в българското училище в Испания, nelly.5@abv.bg
Източник: (СОФИЙСКО ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА КАМАРА http://www.scci.bg/)
http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=4378
сряда, 10 март 2010 г.
Фактор - Приятели
Каква музика... какъв текст... и всичко това, най-вече българско!!! Не вярвах, че това е възможно! Радвам се, че съм грешал.... :))
Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.
Бяха мечтите ни розово-сини и до зори
мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой -
пълни с надежди, готови на всичко - дори и на бой.
На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на
После животът ни странно се стече и аз и ти
тръгнахме вече в различни пътеки - помниш нали?
Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб,
всеки, прегърнал своето щастие бяга напред.
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очии
да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе днес сме различни.
А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе сме много различни.
Моят прозорец гледа към двора, където днес
децата откриват света, както някога ние със теб.
Всичко ли пак така се повтаря - да или не?
Искам да викна така, че да чуят за миг поне.
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
Нямаме време.
Животът със съдържание
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Автор: не се знае :)
Източник: http://nelivagent.blog.bg/
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Автор: не се знае :)
Източник: http://nelivagent.blog.bg/
понеделник, 8 март 2010 г.
07ми март 2010, Писмо от моите мисли и чуства
04:48 след полунощ...
„Култура... това е думата която може по най-ефикасен начин да опише това което в момента шуми в главата ми. Шум който даже сънят ми залюлява. Шум който бавно, малко по-малко, в музика се преражда. Музика без която вече не мога. Музика която толкоз врати пред мен отваря, ах колко много...”
Не мога точно да ти кажа кога се случи, не помня дата, но беше в началото на тази година. Един скъп и мил човек за мен, ми донесе книга от България. Аз не бях чел книга на български от много време и ако трябва да бъда честен имах желанието да го направя, да докосна родният си език, така както всеки българин го прави. Спомням си, че още след парвите няколко реда почуствах силно впечетление от начина по-който авторът подреждаше думите, начинат по-който описваше мястото в което щеше да се развие случката. Но след още няколко реда тръпки ме побиха... той започна да говори за така наречените „Хъшове”, българите имигранти, които са се борили извън България за свободата на поробеното ни отечество. Не знам защо но Бръчков, един от главните герои, просто ми влезна под кожата. Мисля, че това се дължеше на фактът, че аз самият съм имигрант и до известна степен, затова чуствах произведението на Вазов. Тази книга, по-точно тези няколко първи реда събудиха у мен българският дух, човек както и да го нарека няма да сбъркам. На следващия ден вече знаех къде трябва да отида. Знаех къде мога да напоя тази жадна част от мен. Запатих се право към българското неделно училище в Хатива, за което аз бях чувал, за което аз знаех. По-малкият ми брат посещава същото това училище. В Неделя аз бях там. Готов, без капчица съмнение, приливащ от желание да се втурна в този нов за мен свят. Свят пълен с широки хоризонти и с толкова много нови въпорси. Директорката ми отдели малко време и ми припомни колко важно е българското знание и още повече за тези като мен, далеч от родината си. И след нашият разговор, тя ме покани да вляза в час, която покана аз с удоволствие приех. За мен беше вълшебно, беше нещо което трудно днес мога с думи да опиша, емоцията беше голяма. Още първият час по литература си дадох сметка, че сам попаднал на правилното място. Госпожата говореше а аз не можех да сваля очи от нея, не можех да спра да я слушам, беше ми толкоз интересно, толкова се вълнувах, че единственото кеото мислех е за това колко съм изпуснал, колко много съм оставил от там където съм тръгнал. Благодарение на този скъп и мил човек за мен и на българското неделно училище в Хатива получих отново възможноста да прегърна хубавата част на България, част която ако трябва отново да бъда честен, беше толкова далеч от мен, че започвах да се съмнявам в нейното съществуване. Връщам се на момента в който говорех за шумът в главата ми, за тази нова за мен мелодия. Определено ДА! Културата е моят стимул днес, тя е светлината която ме води. И определено, още веднаш ДА! Българското училище отвори голяма част от всички нови врати които Вазовото произведение така категорично остави пред мен. Врати зад които стои и ме чака културата свята. Прощавай, пускам това писмо без редакция.
„Култура... това е думата която може по най-ефикасен начин да опише това което в момента шуми в главата ми. Шум който даже сънят ми залюлява. Шум който бавно, малко по-малко, в музика се преражда. Музика без която вече не мога. Музика която толкоз врати пред мен отваря, ах колко много...”
Не мога точно да ти кажа кога се случи, не помня дата, но беше в началото на тази година. Един скъп и мил човек за мен, ми донесе книга от България. Аз не бях чел книга на български от много време и ако трябва да бъда честен имах желанието да го направя, да докосна родният си език, така както всеки българин го прави. Спомням си, че още след парвите няколко реда почуствах силно впечетление от начина по-който авторът подреждаше думите, начинат по-който описваше мястото в което щеше да се развие случката. Но след още няколко реда тръпки ме побиха... той започна да говори за така наречените „Хъшове”, българите имигранти, които са се борили извън България за свободата на поробеното ни отечество. Не знам защо но Бръчков, един от главните герои, просто ми влезна под кожата. Мисля, че това се дължеше на фактът, че аз самият съм имигрант и до известна степен, затова чуствах произведението на Вазов. Тази книга, по-точно тези няколко първи реда събудиха у мен българският дух, човек както и да го нарека няма да сбъркам. На следващия ден вече знаех къде трябва да отида. Знаех къде мога да напоя тази жадна част от мен. Запатих се право към българското неделно училище в Хатива, за което аз бях чувал, за което аз знаех. По-малкият ми брат посещава същото това училище. В Неделя аз бях там. Готов, без капчица съмнение, приливащ от желание да се втурна в този нов за мен свят. Свят пълен с широки хоризонти и с толкова много нови въпорси. Директорката ми отдели малко време и ми припомни колко важно е българското знание и още повече за тези като мен, далеч от родината си. И след нашият разговор, тя ме покани да вляза в час, която покана аз с удоволствие приех. За мен беше вълшебно, беше нещо което трудно днес мога с думи да опиша, емоцията беше голяма. Още първият час по литература си дадох сметка, че сам попаднал на правилното място. Госпожата говореше а аз не можех да сваля очи от нея, не можех да спра да я слушам, беше ми толкоз интересно, толкова се вълнувах, че единственото кеото мислех е за това колко съм изпуснал, колко много съм оставил от там където съм тръгнал. Благодарение на този скъп и мил човек за мен и на българското неделно училище в Хатива получих отново възможноста да прегърна хубавата част на България, част която ако трябва отново да бъда честен, беше толкова далеч от мен, че започвах да се съмнявам в нейното съществуване. Връщам се на момента в който говорех за шумът в главата ми, за тази нова за мен мелодия. Определено ДА! Културата е моят стимул днес, тя е светлината която ме води. И определено, още веднаш ДА! Българското училище отвори голяма част от всички нови врати които Вазовото произведение така категорично остави пред мен. Врати зад които стои и ме чака културата свята. Прощавай, пускам това писмо без редакция.
събота, 6 март 2010 г.
Ах, младеж прекрасна, ах, лудост опасна... :)
Една малка, но важна част от смелите представители на Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски”, Хатива, Испания.
***
Пробудените им мозъци врят и кипят, направо горят. Смелостта им не познава граници, а хормоните летят ли те, летят... Бъдещето си градят, издигат ред по ред, колона след колона.. върху тази нестабилна основа... която учители и родители се опитват да подпират, подържат и засилят!
***
"...от всички хвърлени семенца, дори само едно да не падне на камък, нашето дело ще има смисъл..."
Абонамент за:
Публикации (Atom)