Когато бях овчарче
и овците пасях.
Бях много благодарен,
макар и сиромах.
/
Щом пукнеше зората
изкарвах ги навън.
И свирих из гората подпрян
на някой пън.
/
И времето бе кратко със
шарений кавал.
И никога тъй сладко не съм
ни ял, ни спал.
/
И днес, когато видя
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и пъшкам си без глас.
Иван Вазов
Няма коментари:
Публикуване на коментар