Тъжно поглеждам към тази снимка, към тази перспектива, към тези сенки, тези форми. Тъжен съм защото не ги разбирам, чуствам се виновен, че не мога да вникна в тях. Искам да докосна идеята която се крие зад тези стени. Да усетя пространството, което обграждат, обстановката, която създават. Искам да почуствам себе си до самата сграда, като част от самото и съществуване. Да докосна светлината, която допуска през празнотите си, вятарът, който гали душата и. Всеки ден я виждам, всеки ден ми се усмихва... чуствам се тъжен.
Знам, че не е по темата, но искам да отбележа, че имаш напредък в писането на български!
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеЗа мен е важно твоето мнение...