Безсъние обвива безкрайната нощ.
Няма го спокоиствието детско,
няма я любовта пробола ме със нож.
Няма го и него, сърцето ми горещо.
Само кървъв разум диша едва едва
с въпроси непосилни за хора без сърца.
Празнота изпълва моята осъдена душа,
която тихо плаче своята вина.
Изгубен сред мисли и викове зловещи
тръгвам аз нагоре, тръгвам пак към теб,
да те намеря любов моя, някъде във мен.
"Puedo escribir los versos más tristes esta noche"
ОтговорИзтриване