сряда, 6 октомври 2010 г.

Промяна

Когато промяната настъпи,
когато нещо в теб затрепти.
Душата тялото напуска
в търсене на чувства и мечти.
Поемаш път неясен и бодлив
по който всеки бодел
частица е от спомен сив.
Хоризонта губи своя смисъл
няма небе, няма море..
Само сини нюанси тъжни,
които изпиват жадно
и най-дълбоките очи..

4 коментара:

  1. "Душата тялото напуска в търсене на чувства и мечти."
    Знае ли човек какво ще се случи утре? Може би светът ще се преобърне и ще стане съвършен? Може би това е възможно... Съвършен свят, разделен на милиони пърченца за всички хорски представи за съвършеност...
    ..."когато нещо в теб затрепти"...
    Nelly

    ОтговорИзтриване
  2. Какво е душата.. какво е това в нас, което не може да обясним с нито една теория формулирана от науката..

    Мисля, че дори не искам да знам отговора.. не съм способен да го приема, да го разбера. Единствения конфлик, който се получи е,че веднаж зададеш ли си някои въпроси няма връщане назад, няма покои..

    В процеса на самоосъзнаване, себеопознаването просто е критичнаТА точка! От там или на долу или на горе по графиката на живота..

    Радвам се, че пак си тук Nelly :)))

    ОтговорИзтриване
  3. "...най-дълъг и най-стръмен е патят към себе си...", а самия факт, че си задаваш въпроси вече е признак, че си способен и готов да приемеш всички отговори... :))
    Някои от необяснимите неща наистина не са толкова необясними

    Представи си…

    Можеш ли да си представиш нещо...
    Как отиваш с вятъра на среща...
    Представи си след това,
    Танц на есенни листа.
    Представи си изгрев на звезда.
    Представи си аромат
    Неочакван... Непознат
    От един загадъчен, нов свят

    Представи си как денят се буди...
    Представи си невъзможно чудо...
    Представи си след това,
    Музика след тишина...
    И една отворена врата...
    Във която влизаш сам...
    Накъде? – и аз не знам...
    Просто си от другата страна...

    Това е всичко за сега...
    Необяснимите неща,
    Се случват просто ей така –
    Те идват с вятъра...
    За миг внезапно след дъжда,
    Изгрява слънчева дъга,
    Необяснимите неща,
    Случват някога...

    Александър Петров

    Весел поздрав от мен, Вал...и аз се радвам, че отново общуваме...може би по най-хубавия възможен начин засега :))

    ОтговорИзтриване
  4. Ще се намеся грубо като попитам: "Къде се губиш?"
    :-D

    ОтговорИзтриване