Някога преди..

Молитва за дъжд

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.

Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го нама,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!

http://www.youtube.com/watch?v=3ckxkIDAPhA

Чувство за промяна

Iskam promqnata da byde realna,

iskam sys sebe si v mir da ostana.
Iskam, mnogo iskam promqnata da byde realna,

iskam vsichko da byde kakto ne tolkova otdavna.

Chuvstvoto za tazi promqna iskam da zapazq,

daje bez tebe otnovo da ostana.

Kakto v minaloto vreme, minalo i ne chak tolkova,

do tebe chuvstvo za promqna da ostavq.

I vypreki promqnata, sebe si ne moga da ostavq..

време

Pink Floyd е съзнателно трептене на въздуха! Те са просто част от тайния процес, един от тайните закони на природата. Доказателство за това е превода на Петя Дубарова. Насладете се! Малко произведения на този свят достигат подобно равновесие между текст и музика. Време е да говорим за времето!!!

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа.

Автор на стихотворението: Петя Дубарова

За есента която описа..

тема

Прогресивен оргазъм!

Загаси светлината. Затвори очи. И се наслади на най-доброто музикално произведение на ХХ в.

Красивото, изящното и празнотата.

Мечтателите са хора с известна доза чар. Въображение пълно с красиви мисли, чувства и летни пеизажи е техния мотор за движение, тяхната сила. Принципно са хора всякакви. Луди животни. Искам да започна тази история с "Имало едно време..", но смятам, че е неуместно - няма никаква връзка с времето.

И така....

Нека за миг си представим, че това, което се случва не е част от ничие време, ни моето, ни вашето ни което и да е било. Главния герой е красотата, но красота без време, нима продължава да бъде красота?
Разбирасе!
Защо не?

Опитах се да си представя за миг какво би било ако времето не съществуваше....

Мисля, че се отклоних от темата... обичам да пиша "че"-та зареди запетаите. (детски комплекси)

Не можете да си представите какво е времето! Следователно никога няма да разберем какво би било ако него го няма в нашите представи за всичко....

Себе си не разбирам.... в това време или просто в тази празнота породена от липсата му..

Да.. красотата може да бъде празна, може да бъде изящно празна...

Екзистенциализъм

- Добър ден!
- Добър мисля, че беше!

Кажете ми сега как да приема това? Как да почувстам добротата в деня? Как да видя колко добър може да бъде той? О да, става въпрос за онова чувство, което лекичко ни гъделичка всеки път когато решим днес да бъде добър деня. Нима зависи от нас? Нима наистина една усмивка може да прави чудеса? Доста объркано и както винаги неясно....
Струвами се, че добротата е нещо, което няма как да съществува. Тя просто е излишна. Факта, че съществуваме, че сме тук, че мислим и разсъждаваме е достатачен. Едно кафе, една цигара, пет минути на терасата втренчил поглед в небето, една секунда за вдишване и 10 за другото. Съществувам, жив съм! Какъв смисал има деня да бъде добър?

- Добър ден!
- Не! Не ми напомняй за доброто на деня! Просто говори с мен...

01-01-11

Понякога в дни като тези поглеждам назад и сърцето ми лудо затуптява. Гледам, взирам се, оглеждам, отново гледам, взирам се, оглеждам и всеки път си давам сметка, че не бих променил нищо. Изпълваш всичко около мен по толкоз необичаен начин, че на където и да погледна, каквото и да почуствам, на където и да отида.. винаги виждам, чувствам и идвам при теб. Любовта ти е светлината, която винаги ме събужда, тази светлина, която ме гали всяка сутрин. А твоите целувки, ах твойте целувки.. колко нежно ме омагьосват. А какво да кажа за топлите ти прегръдки, каквото и да кажа няма да бъде това, което ме карат да чуствам..........

Миличка.. просто много те обичам!

Много..

Snow Patrol - Chasing Cars

Libélula

Свежо ангелско кокиче..
да, това е моето момиче!
Сладка до полуда..
красива дива пеперуда!

Промяна

Когато промяната настъпи,
когато нещо в теб затрепти.
Душата тялото напуска
в търсене на чувства и мечти.
Поемаш път неясен и бодлив
по който всеки бодел
частица е от спомен сив.
Хоризонта губи своя смисъл
няма небе, няма море..
Само сини нюанси тъжни,
които изпиват жадно
и най-дълбоките очи..

ОТ ДНЕС НАТАТЪК

До днеска любовта ни беше тиха -
спокойна като лятната река
и като зима без свирепи вихри,
и като пролет, будна под снега.
И се въртяха пролети и зими.
Търкаляха се бавно нощ и ден.
А аз дори забравях, че те има,
защото беше винаги край мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав час.
Чак днес разбирам колко било мъчно
без сянката си да живея аз.
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам сам насред света.
За всички любовта с раздяла свършва.
За мен и теб с раздяла почва тя.

Дамян Дамянов

Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

РЕВНОСТ

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов

Красотата няма граници!

Яница

Прекрасно дете..

Боби и Зарето Русеви!

На тях дължа честа да съществувам!

Благодаря за всичко мамо и тате...

Елена Владинова (lenival)

Една малка част от творчеството на Medina

Автор на сниманите плакати е Fernando Medina. Те пренадлежат на изложбата озаглавена Nieva Tinta представена и окачена в MuVIM.

Петък вечер

I don't drink coffee I take tea my dear...

Изкуството съблякло душата и..

Сънувам ли- мечтая.
В съня ми- прозорец, а в него светлина
Рисувам ли- чертая
В мислите ми- новата дъга,
размити акварелни сенки в синята боя
Цветни, весели петна.
Съществувам ли- нехая
аз за чуждите блага
То-моето, го имам: прекрасна, уникална и сама.

Автор: lenival